СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки — Борба срещу измамите и избягването на плащане на данъци — Фактура, издадена от данъкоплатец, обявен за „неактивен“ от данъчната администрация — Опасност от измама — Отказ на правото на приспадане — Пропорционалност — Отказ да бъдат взети предвид доказателствата за липса на измама или на данъчна загуба — Ограничаване във времето на действието на решението, което бъде произнесено — Липса“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния) с акт от 21 януари 2016 г., постъпил в Съда на 19 февруари 2016 г., в рамките на производство по дело

SC Paper Consult SRL

срещу

Direcția Regională a Finanțelor Publice Cluj-Napoca,

Administrația Județeană a Finanțelor Publice Bistrița-Năsăud,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: P. Mengozzi,

секретар: L. Carrasco Marco, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 януари 2017 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за SC Paper Consult SRL, от A. Bora, адвокат,

- за румънското правителство, от R. H. Radu, M. Bejenar и E. Gane, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от M. Owsiany-Hornung И G.‑D. Balan, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 31 май 2017 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2006/112“).

2

Запитването е представено в рамките на спор между SC Paper Consult SRL (наричано по-нататък „Paper Consult“), от една страна, и Direcția Regională a Finanțelor Publice Cluj-Napoca (Регионална дирекция на публичните финанси, Клуж-Напока, Румъния) и Administrația Județeană a Finanțelor Publice Bistrița-Năsăud (Окръжна администрация на публичните финанси, Бистрица-Нъсъуд, Румъния), като Paper Consult оспорва административно решение, с което му е отказано правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен за доставени услуги на SC Rom Packaging SPRL (наричано по-нататък „Rom Packaging“), с мотива че към момента на сключването на договора последното е обявено за „неактивен“ данъкоплатец.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

Директива 2006/112

3

Съображение 59 от Директива 2006/112 има следното съдържание:

„Държавите членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка“.

4

Член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112, който е част от дял I, озаглавен „Предмет и обхват“, предвижда:

„За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността“.

5

Член 168 от същата директива, който е част от дял Х, озаглавен „Приспадане на данъка“, има следното съдържание:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

6

Съгласно член 178, буква а) от Директива 2006/112:

„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

а) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6“.

7

Член 214, параграф 1, буква а) от тази директива предвижда:

„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:

a) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199“.

8

Съгласно член 273, първа алинея от Директива 2006/112:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки формалности, свързани с преминаването на границите“.

Регламент (ЕС) № 904/2010

9

Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 2010 г., стр. 1) е преработен текст на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92 (ОВ L 264, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 85). По-конкретно, той разширява съдържанието на електронната база данни на системата за обмен на информация в областта на ДДС ( VIES) („ VAT Information Exchange System“, наричана по-нататък „ VIES“).

10

Съображение 16 от този регламент има следното съдържание:

„Потвърждаването онлайн на валидността на идентификационните номера за целите на ДДС е все по-често използвано от операторите средство. Системата за потвърждаване на валидността на идентификационните номера за целите на ДДС следва да осигурява на операторите автоматизирано потвърждаване на необходимата информация“.

11

Член 17, параграф 1, буква в) от Регламент № 904/2010 предвижда, че всяка държава членка съхранява във VIES и данните относно издадените от нея идентификационни номера за целите на ДДС, които вече не са невалидни.

12

Съгласно член 23 от този регламент данъчната администрация може да предположи, че е вече не извършва икономическа дейност когато, въпреки че е било длъжно да го направи, това лице не е подавало декларации по ДДС и не е подавало обобщени декларации в рамките на една година след изтичането на срока за подаването на първата неподадена декларация или обобщена декларация, или когато лица са декларирали неверни данни или когато не са уведомили за промени в тези данни.

13

Съгласно член 62, четвърта алинея от Регламент № 904/2010, член 17 все още не се е прилагал към момента на настъпване на обстоятелствата.

Румънската правна уредба

14

Към датата на настъпване на обстоятелствата в главното производство член 78 bis, параграф 1 от ordonanța Guvernului № 92/2003 privind Codul de procedură fiscală, republicată, cu modificările și completările ulterioare (Правителствено постановление № 92/2003 относно Данъчния процесуален кодекс, повторно публикувано, с последващите изменения и допълнения) гласи:

„Регистър на неактивните/реактивираните данъкоплатци

„Данъкоплатците — юридически лица, или всички други образувания без правосубектност подават декларация за неактивност и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на член 11, параграфи 1 bis и 1 ter от Закон № 571/2003 за Данъчния кодекс с последващите изменения и допълнения [(наричан по-нататък „Данъчният кодекс“)], когато отговарят на следните условия:

a) не изпълняват в продължение на календарно шестмесечие никое от законоустановените задължения за деклариране;

b) отклоняват се от извършването на данъчна проверка, като декларират идентификационни данни за седалището на дружеството, които не позволят на данъчния орган да го идентифицира;

c) данъчните органи констатират, че те не осъществяват дейност в седалището или на декларирания данъчен адрес“.

15

Член 11, параграф 1 bis от Данъчния кодекс предвижда:

„Данъкоплатците, установени в Румъния данъчнозадължени лица, обявени за неактивни по реда на член 78 от [постановление № 92/2003], които извършват икономическа дейност в периода на липса на дейност, изпълняват задълженията си за плащане на данъците и таксите, предвидени в настоящия закон, но за съответния период не се ползват с право на приспадане на разходите и на [ДДС], начислен върху извършените придобивания“.

16

Член 11, параграф 1 ter от Данъчния кодекс гласи:

„Получателите, които придобиват стоки и/или услуги от данъчнозадължени лица, установени в Румъния, след включването на последните като неактивни в Регистъра на неактивните/реактивираните данъкоплатци съгласно член 78 от [постановление № 92/2003], не се ползват с правото на приспадане на разходите на [ДДС], начислен върху съответните придобивания, с изключение на придобиванията на стоки, извършени в рамките на производство по съдебно изпълнение и/или на придобиванията на стоки/услуги от данъчнозадължени лица, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност по реда на Закон № 85/2006 относно производството по несъстоятелност, с последващите изменения и допълнения“.

17

Член 21, параграф 4, буква r) от Данъчния кодекс има следното съдържание:

„Не се приспадат следните разходи:

r) разходите, осчетоводени въз основата на документ, издаден от неактивно данъчнозадължено лице, действието на чието удостоверение за данъчна регистрация е спряно със заповед на председателя на Националната агенция на данъчната администрация“:

18

Член 3 от ordinul Președintelui Agenției Naționale de Administrare Fiscală („ANAF“) № 819/2008 (Заповед № 819/2008 на председателя на Националната агенция на данъчната администрация (ANAF), гласи:

„1. Данъчнозадължените лица са обявени за неактивни, считано от датата на влизане в сила на заповедта на председателя на [ANAF] за утвърждаване на списъка на обявените за неактивни данъчнозадължени лица.

2. Списъкът на обявените за неактивни данъчнозадължени лица се оповестява в седалището на [ANAF] и се публикува на интернет страницата на [ANAF] в раздела „Публични известия — Известия относно стопанските субекти“.

3. Заповедта на председателя на [ANAF] за утвърждаване на списъка на обявените за неактивни данъкоплатци влиза в сила в срок от 15 дни от датата на публикуването, съгласно разпоредбите на член 44, параграф 3 от [Постановление № 92/2003]“.

19

Приложение № 1 към Решение № 3347/2011 на председателя на ANAF, в което се уточняват задълженията за деклариране, посочени в член 78 bis, параграф 1, буква а) от Постановление № 92/2003, изброява следните задължения за деклариране:

„– 100 „Декларация за задължения към държавния бюджет“,

- 112 „Декларация за задължения за осигурителни вноски, данък върху доходите и поименен регистър на осигурените лица“,

- 101 „Декларация за корпоративен данък“,

- 300 „Декларация за [ДДС]“,